Description
Дълго вярвах, че щом мога да помогна, значи съм длъжна.
Спасявах животни. Помагах на хората, които обичам. Поемах чужди проблеми, плащах чужди грешки и оставах до хора, които невинаги оставаха до мен.
Не забелязах кога грижата се превърна в задължение. Кога любовта започна да означава чакане. И кога моят собствен живот остана за „по-нататък“.
Тази книга не е наръчник и няма да ти обяснява как трябва да живееш. Това е истинската ми история — за детството, от което са останали малко спомени, но много страх; за любовта, която не беше достатъчна за общ живот; за зависимостта, която не можех да победя вместо друг човек; за животните, които спасявах, и за жената, която най-дълго оставях последна.
Себе си.
Написах я за жената, на която всички разчитат. За онази, която казва „Няма проблем“, докато вече не знае как ще се справи. И за момента, в който разбира, че да избере себе си не означава да изостави всички останали.
Може би означава просто най-после да не изоставя себе си.
Подходяща е за теб, ако:
- често поемаш повече, отколкото можеш да носиш;
- трудно казваш „не“, без да изпитваш вина;
- обичала си човек, с когото не си могла да имаш общ живот;
- опитвала си да спасиш някого от самия него;
- започваш да се питаш какво искаш ти.
Автор: Зори от „Селянките“
Формат: печатно издание
Обем: около 180 страници
Език: български
Reviews
There are no reviews yet.