Красив ден в „Свети Мина“ и две еднакви гривни

Наскоро с мъжа до мен си купихме еднакви гривни от манастир. Имахме един чудесен ден, в който отидохме до манастира „Свети Мина“. От онези дни, които ти е хубаво да си припомняш. Бяхме заедно, пожелахме си всичко, в което вярваме, Read more…


Между тестовете и страниците: оказа се, че не е нужно да избирам само едно

Съвсем скоро ще бъда част от вътрешния нюзлетър на компанията, в която работя. Ще разкажа за себе си не само като за човека, който всеки ден тества игри, търси грешки и следи малките детайли, но и като за жената, която Read more…


Ден след рождения ми ден – със скъсани обувки към нещо ново

Ден след рождения ми ден излязох с едни от най-близките ми приятелки. Без големи планове и излишна показност – просто няколко жени около една маса, разговори от сърце и онова усещане, че си точно там, където трябва да бъдеш. И, Read more…


Един рожден ден между офиса, книгата и „Селянките“

Днес е рожденият ми ден и реших да го отпразнувам малко по-различно. Хората в офиса ме познават като Зори – колежката, с която работят всеки ден. Но има и една друга Зори, която някои от тях все още не познават Read more…


Вчера затворихме последната страница заедно

zori-tik-tok

Вчера беше последното четене на „Жената, която спаси всички“. Цял ден знаех, че вечерта ще дойде. Подготвях се, говорех си, че това е просто още един лайф, още няколко страници, още малко четене. Но истината е, че ме беше страх. Read more…


Последните дни не се случи нищо грандиозно.

Не заминах на далечно пътешествие.Не открих отговора на всички въпроси.Не промених живота си за един ден. Просто с мама отидохме до едно красиво място край село Боснек, близо до Перник. До река Струма. Имаше вода, зеленина и онова особено спокойствие, Read more…


Познавате ме като една от „Селянките“. Но не знаете цялата ми история.

Виждате ме как работя, смея се, говоря за живота и продължавам напред. Може би изглежда така, сякаш винаги съм била силна. Сякаш всичко ми се е получило лесно. Но усмивката показва само човека, който съм днес. Не и всичко, през Read more…


Защо написах книга, вместо да замина за чужбина

Понякога желанието да започнеш отначало всъщност е желание да избягаш. Аз също бях готова да замина. После реших първо да остана и да разбера от какво толкова бягам.  


Кога грижата за другите се превръща в забравяне на себе си?

Дълго вярвах, че щом мога да помогна, значи съм длъжна. Не забелязах кога чуждите проблеми се превърнаха в мои отговорности, а моят живот остана да чака.


Защо силните жени толкова трудно казват „не“?

Не защото не знаят как. А защото знаят какво следва — вината, обидата и страхът, че ще разочароват някого. Понякога най-трудното „не“ е онова, с което най-после казваш „да“ на себе си.