Между тестовете и страниците: оказа се, че не е нужно да избирам само едно

Съвсем скоро ще бъда част от вътрешния нюзлетър на компанията, в която работя. Ще разкажа за себе си не само като за човека, който всеки ден тества игри, търси грешки и следи малките детайли, но и като за жената, която след края на работния ден отваря друга страница — понякога буквално.

Защото освен QA, аз съм и автор.

Написах „Жената, която спаси всички“ — книга за онези моменти, в които се опитваме да бъдем силни за целия свят, докато бавно забравяме да спасим себе си. А между работата, писането, животните, семейството, дома и всичко останало продължавам да уча най-важния урок: не е необходимо една жена да бъде само едно нещо.

Мога да бъда сериозна и съсредоточена пред компютъра, а вечер да чета най-личните си истории пред хора, които никога не съм срещала.

Мога да откривам грешки в игрите, а след това да търся точните думи, с които да поправя нещо в човешката душа.

Мога да бъда едновременно QA, автор, създател, жена, майка и човек, който все още има мечти.

Често ме питат как успявам да съчетая всичко. Истината е, че невинаги го правя съвършено. Понякога съм уморена. Понякога денят не ми стига. Понякога започвам едно, докато още довършвам друго. Но вероятно тайната не е в съвършения баланс.

Тайната е в това да не се отказваш от частите на себе си, които те карат да се чувстваш жива.

Работата ме е научила да бъда прецизна, отговорна и търпелива. Писането ме научи да бъда смела, откровена и уязвима. На пръв поглед това са два напълно различни свята, но в действителност много си приличат. И в двата търся онова, което не се вижда веднага. И в двата внимавам в детайлите. И в двата знам, че понякога една малка грешка може да промени цялата история.

Радвам се, че скоро колегите ми ще се запознаят и с тази моя страна. Не само с жената от работните срещи, задачите и тестовете, а и със Зори от Селянките — жената, която превърна част от живота си в книга.

За мен участието в нюзлетъра не е просто представяне. То е още едно доказателство, че различните ни светове не е нужно да бъдат разделени. Понякога точно съчетанието между тях ни прави разпознаваеми.

Аз не избирам между кариерата и мечтите си.

Уча се да вървя и с двете.

Понякога уморена. Но отказала се — никога.